Създаване на християнския храм като обособен архитектурен вид

loading...

Архетипът, според К. Г. Юнг, е наследена предразположеност, отпечатък в подсъзнателното и инстинкт. Пример за неговата неунищожимост и сила е създаването на типа на християнския храм. Архетипното, заложено в подсъзнанието на човеците, е обвързано с първичните светилища на праисторическите хора, но е получило вербален израз в Библията, чрез което към формалните характеристики, участващи съвсем опосредствано в изграждането на представи, се прибавят и смислови. Описанието на подготовката за построяването на Храма, направено в Първа книга на летописите, 28:3; 29:1-5-6; и Втора книга на летописите, 1-4, залага в съзнанието на читателите следните смислови характеристики: Дом на Бога може да изгради само този, чиито ръце не са покрити с кръвта на други хора; Бог определя кой ще бъде “строителят” чрез даден знак; храм се изгражда от скъпи и дълготрайни материали; “чертежът“ на Храма е даден лично от Бога на цар Давид, поради което този Храм е единственото място на земята, където Бог обитава; за построяването на храм се правят най-щедри дарения; всичко в храма се изработва от най-добрите майстори и художници; в сградата на храма има “пресвето място”, което е обиталището на Бога; мястото, на което ще се съгради храм, трябва да е “свято”, т.е. определено от Бога, като хълма Мориа, където Бог се явява на Давид. Към тази първична формална схема, към която са включени и смислови елементи (изисквания, забрани, визуални образи) със символна и космологична стойност, се прибавят архитектурни и художествени съставки и се ражда прототипа на християнския храм.

За разлика от архетипа, който е универсален образ, съществуващ от най-древни времена, прототипът вече е материален архитектурен обект, по подобие на който се строят и други обекти със сходно предназначение. Дори храмът на Соломон има свои прототипове във финикийски и ханаански храмови сгради, съществували преди първо хилядилетие пр.Хр., времето на цар Давид (става дума за храмове по-древни от Соломоновия: в Палестина - Хацор и Сев Сирия - Алалах от ХІІІ в пр.Хр., и храма в Телль Тайнат от ІХ в. пр.Хр.). Първите християнски храмове се издигат в Сирия, където е и една от най-старите християнски църкви. За начало на Църквата като институция богославите приемат 33 г., но първите храмове датират от времето след ІІ в. Предшестват ги подземните места за молитва и погребения, както и мартирионите, издигани над гроба на мъченици за вярата. Началните храмови сгради наподобяват античните храмове, като някъде тези езически светилища се превръщат в християнски - храма в Афродизиас, който е преустроен езически периптер.

Друг тип сграда, служеща за модел, е патрицианската богата къща с нейният вътрешен двор и залата за посрещане на гости. Прототип, който изиграл най-голяма роля при формиране архитектурния образ на християнския храм, е била римската базилика - съдебната зала, свързана и смислово с присъствието в храма на Христос в ипостаса му на Велик съдия.

След ІV в. построените от Константин Велики и неговата майка Елена храмове в Константинопол и Витлием утвърждават насоките на църковното строителство, очертани още от сирийските и арменски храмове, както и от храмовете на коптската църква в Египет. Типологията се обогатява с включването на купола в схемата на базиликата, а по-късно и снарастване на неговата формообразуваща роля за създаване на кръстовидния храм, на триконхоса и на централната куполна сграда, в които намира своя архитектурен еквивалент идеята за Боговъплъщението, за божествената същност на Христос, идея утвърдена чрез решенията на Вселенските събори и символа на вярата.