Архитектура на Първото Българско царство.

loading...

Първата българска столица Плиска се е намирала на около 25 км от днешния град Шумен. Укрепителната й система се състои от три концентрични пояса: землен вал, каменна крепостна стена и вътрешна тухлена стена.

Земленото укрепление очертава т.нар. външен град с размери около 25 хек. В него са разкрити до днес повече от 30 сгради. В близост до външния град е открит манастир, в който е и най-голямата църковна сграда - Голямата базилика.

Храмът е с размери 99/29,50 м. Плановата му схема е на класическа трикорабна базилика. Има атриум, почти равен по големина на наоса, с колонади по дългите страни. Нартексът е триделен, тесен и обхващащ цялата ширина на храма. Неговите подразделения отговарят на потребностите на византийския дворцово-църковен ритуал. Той е разделен от две редици колони на три части.

Олтарът е триделен, с три абсиди. Над протезиса и диаконикона вероятно са се издигали кули.

Както размерите, така и елементите на плановата схема правят храма класически пример за ранно средновековна базиликална църква. Някои от проучвателите изказват мнение, че е една от седемте съборни църкви, издигнати според хрониките от княз Борис І, след приемане на християнството през 865 г. за официална религия в Българската държава.

Каменната стена огражда “Вътрешния град”. В него са били разположени тронната зала, дворцовата църква и богати жилища.

Тухлената стена оформя правоъгълен двор, в който са дворците на българските владетели. Големият дворец е с размери 52/26,50 м, в план е правоъгълен и построен върху значетелно по-голямо и по-старо здание (т.нар. дворец на хан Крум). Намерените фрагменти от колони, капители и други архитектурни и декоративни детайли позволяват да се приеме, че сградата е била монументална и богато украсена.

Втората столица на Първото българско царство се намира на река Тича, където по времето на хан Омуртаг били построени дворец и крепост. Тя е установена от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена “Златната църква”, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.

Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.

Според хронистите два от седемте катедрални храма, които княз Борис І заповядал да бъдат издигнати след официалното покръстване на държавата, били в западните български земи. Изказвани са предположения, че това са храмовете “Св. Ахил” на Преспанското езеро и “Св. София” в Охрид. Както единият, така и другият паметник имат вековен живот и могат да бъдат причислявани и към архитектурата на Първото, и към архитектурата на Второто българско царство.

Църквата посветена на “Св. Ахил” е издигната на остров в езерото и напомня големите базилики от V и VІ в. както по планова схема, така и по стилистика. Тя е с размери 48/23 м, трикорабна с надлъжно развит нартекс. Средният кораб е почти два пъти по-широк от страничните, от които го отделят масивни стълбове. Централната абсида представлява завършек на средния кораб, а протезисът и диакониконът са оформени като самостоятелни куполни помещения с абсиди, свързани с бемата с отвори в стените. Покритието на останалите части е било дървено.

Неопределено и спорно е и датирането на съборната църква на Охрид “Св. София”. В строителството й се различават три основни периода, и многобройни преправки. Последните проучвания и реставрационни работи представят пред нас трикорабна базилика с три абсиди, средната от които петостенна отвън, със засводен, напречно развит, вътрешен нартекс и втори, подобен на него екзонартекс, фланкиран от две кули, които великолепно завършват западната фасада. Стълбовете, които разделят трите кораба, са неравномерно отдалечени, което подсказва наличието на напречен кораб и купол над централното поле.

Периодът на Първото царство е характерен и с построяването на многобройни манастири. Той завършва през 1018 г., когато след военните удари на Византия пада под нейна власт и Западното българско царство.

Времето на византийското владичество прибавя към българското архитектурно наследство един от най-големите манастири - Бачковският, със запазената от този период църква-гробница, църквата в Земенския манастир, църкви и параклиси около днешния Асеновград, но не променя вече предначертания ход на българското архитектурно развитие.