Родопска архитектура

loading...

Скитайки из родопските селища човек, който не живее в планината, често се натъква на интересни стари къщи, строени от камък и дърво , покрити с големи черни тикли и причудливи комини, някои са толкова големи и внушителни, че приличат на замъци. Тези стари къщи са навсякъде из планината, някои села и махали са изцяло застроени от такива къщи, в градовете има цели квартали от тях, между новите сгради в модерни квартали най-неочаквано се срещат стари родопски къщи. За местните хора това е обикновена гледка, но те не са безразлични към тях. Родопчаните пазят и поддържат тези архитектурни паметници, в тях е вградена историята на планината, те са старо огнище на българската култура. Писателят Константин Дуфев казва следното за родопските къщи и родопчанина: “Така е, построеното в Родопите не е оставяло, не оставя и до днес никого равнодушен. Защото всичко най-хубаво, което може да се каже за народната къща от Възраждането, е събрано с рядка щедрост тъкмо в тази планина: възхитителни са не само най-сполучливите образци, но и цялото селище като големина, разполагане на улиците и махалите, а особено тяхното хармонично настаняване сред планината, сливането с нейната живителна мощ. Прекачването на който и да е било праг изумява с отличната пригодност на родопското жилище да гарантира битието на своите стопани, дарявайки ги свръх това с усещане за достойнство и самостоятелност – нещо особено важно за народностното ни оцеляване при едни робски условия, толкова по-безнадеждни като се знаят жестоките посегателства на исляма към тукашното население... Да, себесъзнанието, че макар неук и безправен, българинът е в състояние да притежава тази-къща картина. Да, гордостта, че няма друг по-кадърен от него, който да я съгради нито на север до Станимака и Пловдив, нито пък на юг досами Бялото море..”

Повечето стари къщи са изградени в средата и началото на 19 век, но има и постройки от 18 век. В много селища на региона се срещат такива къщи – село Косово, село Орехово, Смолян, село Върбово, село Могилица, село Буката, Златоград, село Широка лъка и др. Всички стари къщи са паметници на културата, а някои ареални комплекси от такива сгради са обявени за архитектурни резервати – Смолян “Чашитската махала”, Златоград, село Широка лъка. Всички родопски къщи са в един стил с леки нюансни разлики, който е уникален за България и е повлиян от Възраждането. Тукашните майстори строители – дюлгери са били известни не само в планината, а и в Тракия и по Беломорието, Мала Азия и Сърбия. Много от старите сгради по Беломорието и Гръцките острови са строени от родопските дюлгери. Според старите родопчани със строителство са се занимавали преди всичко българите, докато сред гръцкото и турското население този занаят е бил непознат. Според известния местен краевед Стою Шишков тогавашния дюлгерин не е просто добър зидар, а още ”покривач на плочени, керемидени, дъсчени и сламени покриви, и стругар-майстор на всички дъсчени и дървени части в една каква да е сграда, но най-после е и добър соваджия-лепичар за лепене и измазване на стени с вар...” Старите родопски къщи са строени с дялани камъни и дърво, покривани са с големи тикли. Обикновено са двуетажни или най-много триетажни. Къщите се състоят от няколко различни по големина стаи-одаи (тур. стая). Всяка стая е имала точно определена цел – стая на стопанина, стая за готвене, стая за гости и други. В повечето къщи на различните етажи стаите не се повтарят, дори и броят им е различен.

Важна особеност са многото прозорци, които на горните етажи почти във всяка къща са с еднаква големина и обикновено са еднокрилни, а в по-големите къщи има и двукрилни. На първия етаж, обикновено, прозорците са малки или липсват а на тяхно място има малки тесни отвори за въоръжена отбрана от неприятели – бойници. На почти всички прозорци в родопските къщи на долните етажи се слагат красиви дървени декоративни решетки. Горните прозорци са разделени на части от няколко по-малки прозорчета.

Най-важната особеност на родопската къща са красивите еркери изнесени навън –кьошк, които увеличават обема на горните етажи. Еркерът стърчи до 1 метър навън и винаги е подпрян отдолу елегантно от извити дървени конзоли, прикрепени здраво в долния си край на носещата стена на долния етаж. Тези много характерни за родопските къщи извити дървени конзоли се наричат “подкоси” или “лули”. Външните три или две стени на кьошка винаги са били варосани с бяло и по таях винаги има много прозорци. По стените на къщите ясно личат камъните от които са изградени, а фугите между тях са грижливо замазани. Само стърчащите еркери са снежно белосани и така изпъкват още повече, което прави родопската къща още по-красива.

Покривите на старите къщи са на няколко нива и са силно разчупени. Обикновено няколко стаи са под обща покривна конструкция, но има и такива които си имат отделен покрив , дори повечето кьошкове са под отделни покриви.

Характерни за родопските къщи са големите каменни комини. Те са високи, почти винаги над метър паралепипеди и завършват с по два правоъгълни отвора на всяка една от четирите страни през които излиза дима, с малко покривче от тикли , върху което има малко остро връхче от хоросан. Много интересни и красиви са комините на старите къщи в Златоград. Там те са големи, обли и варосани в бяло, така се виждат от далече. На върха завършват с малък покрив от кирпичени керемиди или тикли. Навремето тези бели комини правели голямо впечатление и по тази причина хората наричали Златоград Беловидово.

В някои родопски къщи най-долният етаж е вкопан в земята и помещенията му са се използвали за съхранение на фуражи или за домашни животни. Ако в тези помещения е имало животни , то задължително за тях е имало отделна входна врата различна от входната врата за къщата.

Някои къщи са оградени от двуметрови зидове, оформяйки малки дворчета между тях и къщите. Почти няма родопски къщи с големи дворове. Зидовете в двора на къщите са покрити с наклонени тикли, а дебелината им достига не повече от 50 см, като в повечето от тях има тесни процепи – бойници. Много характерна за родопската къща е главната входната врата, във външния зид. Тя е голяма двукрила врата изработена от дърво (бор или ела), с много ковано желязо по нея. Желязото и дървото се вплитат и образуват великолепна хармония, истински шедьовър. Обикновено тези врати се изработват от широки 30-40 сантиметрови елови дъски, захванати от големи метални нитове за вътрешният метален или дървен носещ скелет на вратата. Най-красивата част от тези врати са големите метални панти с които те са закрепени към стените. Тези панти са типични за родопските майстори и ковачи, имат различна форма и много извивки. В центъра на врата обикновено се поставят да висят един или два метални обръча от ковано желязо, закрепени по различен начин, с помощта на които се отваря и затваря вратата. Някои врати имат големи механични ключалки с големи ключове , а при други системата за заключване е по-точно система за залостване, чрез различни метални и дървени лостове и механизми. Над вратите във външните зидове понякога има проста дървена арка или са изрисувани орнаменти.